Случвало ли ви се е случайно да срещате хора, които не просто докосват душата, а я карат да трепти? Чисти личности, които вдъхновяват и разкриват една по-различна перспектива на света… Преди време покрай фотографията имах радостта да се запозная с една такава дама! Сега Невена търсеше фотограф, който да я снима преди да направи нещо специално. Тя искаше снимки със своята разкошна, дълга коса, защото съвсем скоро щеше да се сбогува с нея. Не в името на нова прическа или смяна на имиджа, а за да я дари на онкоболен. Косите ѝ – водопад от женственост и обаяние, се спускаха нежно по раменете, описващи силуета на едно същество, крехко и силно едновременно. Невена ми разказа за всички премеждия, през които е преминала като дете. И които са я накарали още по-жадно да вкусва от емоциите, които животът предлага. Вече не мисля, че срещнах Невена случайно, трябвало е.
Да даваш на другите, когато ти е отнето толкова много. Невена не ме вдъхнови само като фотограф, а ме развълнува като човек.
Такива кадри не носят просто естетическа наслада.
Такива изображения разказват истории.
За духа, който отказва да потъне в мрак, колкото и да е тъмно навън.
Невена губи майка си на 16. Тя самата се разболява сериозно твърде млада, по-късно губи и баща си. Губи дори единия си бъбрек. Белязана от липси, тя запълва празнотата в себе си с още по-силна любов. А лицата на децата ѝ припомнят, че животът все пак е много сладък!
В древни времена хората са смятали, че косата е свързана с душата на човек. Донякъде съм съгласна – аз бях фотограф на Невена и успях да „уловя“ душата ѝ. Красива и ефирна, изпълнена с любов.
Тя дари косата си, за да разпръсне доброта. Защото някой друг се нуждае.
Когато животът ти отнеме много, можеш да се превърнеш в мразещо света същество или напротив – да прегърнеш всеки ден и истински да му се наслаждаваш. Невена избра второто и реши да помогне на друг, подарявайки му от своята светлина.
Ако усетите в себе си пламъчето, което аз долових в нея,дарете коса, разпръсвайте доброта!
Leave a reply